“Той отива на съд…” но не и в България

Една история от Америка, разказана от българин, който живее там със семейството си 

“Дъщеря ми се прибра. Жива и здрава за щастие.

– Той отива на съд.- това ми каза само.
Изпратих я преди няколко часа на футболен мач с приятели. Забавиха се. На връщане, в колата са били 4 души, като шофьорът решил, че понеже мама го чака, трябва да вдигне спешно 90 miles/h – с 26 мили над допустимата, и то на магистрала в ремонт, цялата в завои и кръпки, където мен през деня ме е страх да вдигна 55, камо ли 90. Кристина 2 пъти му се е скарала, че ще ги пребие и да намали, той не я е послушал, а и другите 2-ма в колата са мълчали. Трети път е нямало, защото зад тях със сирени се е появила полицията. И добре, че е била тя , защото при такава скорост – вероятността да се случи нещо ужасно e огромна.
И тук е така – има и тежкарчета, и мълчаливи съучастници, но има и полиция, като не й пука особено, кой е баща ти, и каква кола караш. Щом си опасен за околните – мястото ти не е на пътя.
А тук е така, защото Шефа на Полицията се избира от нас – гражданите, районния Прокурор се избира от нас – гражданите, Районния Съдия – се избира от гражданите; а не се самоизбират на другарска среща между 2 салати.
А иначе момчето, първо ще остане за известно време без кола. а и с доста ограничени финанси следващите 2-3 години, понеже застраховката му ще скочи поне със 120-150$ НА МЕСЕЦ , или 2-3000 $/година. Докато в България, чувам, че мамини синчета и мутрички в България ми се лигавят с – “Олеле – вдигат ми я с 20 лв на година. Не мога да си купя цигари”

Ето такава “Американизация” на България искам, а не парадчета на….
И ако има нещо, от което съм особено горд е това, че децата ми се учат да НЕ МЪЛЧАТ, защото овчици винаги ще има, но Обществата се градят от Гражданите с мнение на глас.”

Андрей Ненов, Член на ИПБ/ fb

Споделяне

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

English