СТАНОВИЩЕ

От Института за пътна безопасност

 

Относно: Проект на Наредба за условията и реда за събиране на таксите за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях и за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища

 

Предложената Наредба за условията и редна за събиране на такси за специално ползване а републиканските пътища (РП) или на част от тях и за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища, във вида, в който е представено на обществеността за обсъждане поражда поредица от въпроси и опасения.

Предложените текстове са опит да се въведе допълнително заплащане за използването на съоръженията определени в чл. 10 ал. 4 от Закона за пътищата . За ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища по чл.10 ал. 1 – мостове, тунели и/или планински проходи, посочени в списък, приет с решение на Министерския съвет и обнародван в “Държавен вестник”, може да се въвежда такса за ползване на съответното съоръжение и/или проход. Тази такса не се въвежда за пътищата, за които се събира такса по чл.10 ал. 1, т. 2. Тук непременно трябва да направим уточнението, че тези такси няма да се събират за онези ППС, които плащат ТОЛ такса (чл. 10, (1), т. 2. от Закона за пътищата).  ТОЛ се събират за пътни превозни средства над 3,5 т. видно от Закона за пътищата (Чл. 10б (3) ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки). Излиза, че всички, които ще заплащат винетни такси (шофьорите на леки автомобили до 3,5 т.) ще се налага да доплащат, за да могат да преминават през някой пътни съоръжения, а тези, които заплащат ТОЛ такси или са над 3,5 т. няма за заплащат такива такси. Това реално е скрито увеличение на винетните такси, което не може да се прогнозира точно колко процента ще бъде.

От друга страна резонно е да бъде повдигнат и въпросът какво ще се случи, с хора живеещи във средата на планински проход например? Има много населени места по продължението на планински проходи, по този начин много хора, които за да стигнат до общинския/областния си център трябва да минават оттам регулярно, това означава ли, че те ще заплащат допълнителни  такси? Това не е изяснено от предложените текстове в наредбата. Същото важи и за хора, които пътуват ежедневно пред някой от планинските проходи до местоработата си. Ще остане нерешен въпросът и за това, дали обществеността ще може да си позволи да ползва медицински и образователни услуги, защото при много места в България те са отдалечени и с въвеждането на промяната тази група хора вероятно ще трябва да заплащат допълнителни разходи за път. Въвеждането на допълнителни такси вероятно ще увеличи прекомерно разходите за използване на РПМ за някой групи хора, а това от своя страна ще наруши принципите на ЕС за свободно придвижване на хора, стоки услуги и хора, тъй като транспортът ще бъде достъпен за едни и напълно недостъпен за други.

Предложената Наредба и Закона да пътищата не обясняват каква ще бъде методологията, по която ще бъдат избрани съоръженията, за които ще се доплаща допълнително.  В чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата се споменава, че „За ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища по ал. 1 – мостове, тунели и/или планински проходи, посочени в списък, приет с решение на Министерския съвет и обнародван в “Държавен вестник”, може да се въвежда такса за ползване на съответното съоръжение и/или проход. Тази такса не се въвежда за пътищата, за които се събира такса по ал. 1, т. 2“. Закона за пътищата обаче не дава алгоритъм, по който да се извести обществото за избрания списък и съответно гражданите да се произнесат за това дали приемат или не предложените обекти.

Текстът на наредбата не третира по никакъв начин изключенията за заплащане на пътни такси предвидени в Закона за пътищата, провидени в чл. 10 в „Лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил“. В предложените текстове за наредба дори не се споменават нито веднъж хората с увреждания. Това означава, че в даден момент тези лица могат да бъдат поставени в неравностойно или дискриминационно положение.

В Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях и за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища не е посочена конкретна методология по която Министерски съвет да утвърждава и включва в списъка по чл. 10, ал. 4 от ЗП. Не са предвидени тестове, които да не допускат включването в този списък на съоръжения изградени или рехабилитирани със средства от ЕС. Не е въведено изискване за това за всяко платено съоръжения да се осигурява алтернативно безплатно, което пряко противоречи на концепцията на ЕС за свободно придвижване на хора, стоки и услуги на територията на съюза.

Направеното предложение не е достатъчно детайлно, то не е ясно, точно и изчерпателно по отношение на това дали обществения интерес е защитен. Вероятно при въвеждане на допълнителни такси ще се увеличи и броят на хората, които няма да заплащат такси тъй като няма да могат да си го позволят. Отделно тази промяна засяга шофьорите на МПС до 3,5 тона, а реално не засяга тежкотоварните автомобили, които оказват най-негативно влияние върху специфичната инфраструктура.

Въвеждането на допълнителни такси, ще повдигне и въпросът за некачествената инфраструктура, която се предлага на българския данъкоплатец. Дали повишаването на таксите за употребата на мостове и тунели наистина ще доведе до по-качествени съоръжения и това пряко ще се отрази на безопасността на пътищата? От друга страна остава и съмнението, че тази наредба е създадена, за да защити в бъдеще частни интереси, като позволи отдаването на отделни съоръжения на концесия, което представлява лобизъм в полза на частен интерес.

Предложената наредба е силно дискриминационна, в този й вид не защитава обществения интерес и съществува вероятност силно да ограничи достъпа до образование, здравеопазване или работа на голяма група хора.

 

Какво е необходимо да се направи?

 

  1. Да се въведе методология, от която да е ясно по какъв критерии ще се избират тези пътища и как ще формира цената за използването им?
  2. Да се въведе с наредбата задължение предложените съоръжения от МС, задължително да минават през обществено обсъждане преди да бъдат определени за такива, за които ще се заплаща допълнително?
  3. Да се отговори на въпроса, защо това предложение засяга само водачите на МПС до 3,5 т.?
  4. Да се определи с наредбата какво ще се случи с тези, които ежедневно използват съоръженията с цел посещение на общински центрове (за здравеопазване, достъп до образование, достъп до култура и административни услуги)?
  5. Допълнителното заплащане, съгласно чл. 3 от Наредбата няма да важи за определени ползватели на инфраструктурата, но от наредбата не става ясно какво се случва с училищните автобуси и хората с увреждания? Справедливо ли е те да заплащат такива такси?
  6. Ще се осигури ли безплатна алтернатива на всеки платен път, за да не се нарушава принципът на ЕС за свободно придвижване на хора, стоки и услуги?

 

Екип на Институт за пътна безопасност

Споделяне

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

English