СТАНОВИЩЕ НА ИНСТИТУТА ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ 

ОТНОСНО: ПРОМЕНИ  В КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

 

        Промените са предприети изцяло във връзка с направено предложение от Асоциация на българските застрахователи /АБЗ/, без да са подложени на обществено обсъждане и оценка за необходимостта им. Този подход доказва, че АБЗ и Менда Стоянова започват поход срещу хилядите жертви и пострадали от ПТП.  Основния аргумент е недостиг на премиите по застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилистите за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, предвид разширяване кръга на лицата, имащи право на компенсиране на морални вреди с Тълкувателно решение N 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС.

Искането да се фиксира в закон цената на човешкия живот, противоречи на закона, на основни принципи в правото, на морала и на разбирането на обществото- това. Тази опасна игра, която играят застрахователите и Менда Стоянова за сметка на хората, които за загубили близки в катастрофи, е не само само позорна, но и представлява подигравка с целия народ. Аргументът, че застрахователите работят на загуба е опит да се заблуди обществото.

Анализ на Института за пътна безопасност показва, че застрахователите нямат загуби, а имат прогнози за загуби и съгласно публикувани данни / НСИ/ оборотът на лицензираните застрахователи в България за 2017 година възлиза на 2,363 млрд. лв. Печалбата на застрахователните компании от животозастраховане  и в общо застраховане за миналата година- 2017г. е в размер на 54 млн. лева. В животозастраховането, както и в общото застраховане, тя е поне 27 млн. лева. Общата печалба обаче бележи сериозен спад в сравнение с предишната година, като за 2016 г. тя е над 70 млн. лв.

    Т.е. спадането на печалбата от 70 на 54 милиона лева, а не липсата на средства и печалба е аргумент да се иска фиксиране цената на живота със закон.

 

            Института за пътна безопасност настоява да се проведе широка обществена дискусия и внимателна оценка за действителна необходимост от някакви промени.

Прилагаме и становище на адв. Петя Керанова, зад което застават стотици членове на ИПБ.

СТАНОВИЩЕ

Срещу такова предложение са следните аргументи:

1.Като се има предвид мотива на искането за въвеждане на ограничения, съответно предложените ограничения могат да се въведат само за разширения кръг на правоимащи лица- за тези извън съпруг, деца, родители и отношения напълно аналогични на посочените семейни. Т.е. това може да се направи само за братя, сестри, съответно връзката внуци- баба и дядо.

С ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, в чл. 9, е установено следното:

ГЛАВА 3

МИНИМАЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ СУМИ ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА

Член 9

Минимални суми

  1. Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми:
а) в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите;

 

б) в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

Ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.“

Нашето законодателство е съобразено с тази директива и е приведено в съответствие. Предложените промени ще доведат до несъответствие и нарушение на посочената задължителна директива. Може ли да се допусне и какви са последиците?!

 

3.Въвеждането на ограничения спрямо застрахователя не изключва отговорност на виновния водач за пълния размер на вредите- т.е. ще се стигне до липса на застрахователно покритие на водачи, които са изпълнили задължението си за сключване на ЗГО и са напълно изправни в тази връзка, като те ще отговарят неограничено над ограничението, до което отговаря застрахователя. Реално за едни огромни суми ще отговарят изправните застраховани.

Това ще доведе да необходимост от двойно застраховате- едно задължително, с което няма почти никакво покритие и едно доброволно, което в действителност ще осигурява покритие- вероятно тогава печалбите ще надминат милиард и застрахователите ще са удовлетворени.

 

  1. Като се има предвид съдебната практика, при компенсиране на вреди при настъпила смърт на съпруг, дете, родител или на лица, имащи отношения с починалия напълно аналогични на тези, може да се констатира, следното:

При смърт на дете в млада възраст, на родителите и съответно при смърт на родител за малко дете, се присъждат обезщетения в размер на 80 000- 180 000лв.; съответно при загуба на по-възрастен човек обезщетенията варират в границите 50 000- 80 000лв., като се отчитат всички конкретни обстоятелства. Сумите стават наполовина при отчитане на съпричиняване. Средният размер на обезщетенията, по данни на КФН, предоставени от застрахователите е 95 000лв.

Ако се въведе предложеното ограничение ще се стигне до огромно напрежение и дълбоко чувство на справедливост у всеки родите и/или дете, загубили близък, като получат 10 пъти по-малки суми от тези, които другите абсолютно същи наследници са получили. Суми от 20 000лв. на наследник се присъждаха 1 999-2002г., при лимит 30 000-100 000лв., при сега установения лимит 10 000 000лв., 100 пъти по-висок, не може да се фиксира обезщетение като преди 20 години.  Това във всички случаи е неморално, а в случая претенцията е точно за компенсиране на морални вреди. Обществото не може да приеме безразлично подобни законови промени.

         

        Друг аргумент в тази връзка, е че ако при едно застрахователно събитие са пострадали български гражданин и гражданин на държава членка, вредите на наследниците на българския гражданин ще бъдат  компенсирани с десетократно по-ниски суми от тези на чуждия гражданин.  Също ако българин пострада в държава членка обезщетенията ще бъдат многократно по-високи и съобразени с установените лимити и норми.

 

  1. Следва да се обърне внимание, във връзка със сочените в предложението държави, в които има подобно ограничение, че там се плащат много по-високи суми за търпени имуществени вреди, каквато практика в България няма.

При обсъждане на подобно предложение следва да се изиска справка от застрахователите, с конкретно приложени доказателства, какви суми се плащат от български застраховател при настъпило застрахователно събитие в Словакия, Холандия, Чехия, Испания, Германия, при настъпило застрахователно събитие с починал за имуществени и неимуществени вреди.

Обръщам внимание, че в предложението е направено подвеждащо искане, като се иска установяване  само на сумите, платени за неимуществени вреди, а реално обезщетението е за имуществени и неимуществени вреди- т.е. включват и разходите за издръжка, лечение и др.

Това ясно се вижда и от самия текст на чл. 492 от КЗ, в който са установени лимитите на отговорност / в пълно съответствие със сочената Директива/ и където изрично е посочено:

За всяко МПС, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителна застраховкаГражданска отговорност“ на автомобилистите, за следните минимални застрахователни суми:

  1. За неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт- 10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица;
  2. За вреди на имущество- вещи- 2 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.“

Както вече посочих обезщетението е общо за неимуществени и имуществени вреди и ако някоя от държавите е въвела ограничения за неимуществените такива, то там се плащат много по-високи суми за имуществени вреди, което пак прави платените там обезщетения в по-висок размер.

 

  1. Предложението за ограничение на плащанията до сума от 20 000лв. е абсурдно.

Такива обезщетения се плащаха през периода 2000- 2003г., когато  установения лимит беше в границите 30 000- 150 000лв., за разлика от сега установения от 10 000 000лв. или съответно 333- 67 пъти по-нисък от сега установения.

Съответно и премиите са били 20-60лв. за този период.

Това означава, че при въвеждане от подобни ограничения премиите следва да намалеят до посочените нива- тогава са били напълно достатъчни и то при по-нисък ръст на застрахованите.

  1. Премиите по ЗГО на автомобилистите се определят свободно от застрахователите. При справка за конкретен автомобил се установява, че при различните застрахователни компании има разлика в годишната премия около 100лв.

Тук възникват въпросите:

1/ Защо като считат премиите за недостатъчни, самите застрахователи не ги завишат и защо има застрахователи които предлагат премии около 100 лв. по-ниски от тези на другите;

2/Защо застрахователите се борят за голям пазарен дял по тази застраховка със занижаване на премиите, като твърдят, че губят от нея?!

 

8 .Въз основа на публикуване данни от КФН и НСИ могат да се видят факти, даващи отговор на горните въпроси. Застрахователите работят с печалба, но очевидно не им е достатъчна.

Печалбата на застрахователите се формира не само от постъпилите премии, а и от инвестирането на огромните средства, които постъпват при тях-това е не само възможност, но и тяхно задължение.

 

Различни методи, различни изчисления и различни изводи за приходи и разходи в милиони. Очевидно е, че се налага проверка в самите застрахователи и точно установяване на приходи и разходи и верността на данните, с одиторски фирми и при необходимост вкл. с прокуратурата, за да се провери достоверността на  представените данни, преди да се предприемат каквито и да е законови промени, с които се увреждат правата на една тежко засегната група от обществото.

Няма никакво основание за внасяне на законови промени и въвеждане на ограничение на плащането на обезщетения за неимуществени вреди, при настъпила смърт на съпруг, дете или родител- това е възможно най-тежката загуба в живота на човек, която освен това е неочаквана и несвоевременна и законът е въвел паричното обезщетение като единствено възможно такова. Желанието на застрахователите да реализират много по-големи печалби не може да бъде такова основание. Принципът на справедливост е въведен в чл. 52 ЗЗД и съществува непроменен от създаването на закона от 1950г., като е дадена възможност на съда да определи размера на обезщетението по справедливост. Законът не следва да отнема правото на засегнатите граждани да получават справедливи обезщетения и да бъдат лишени от единствената законова уредена възможност за някаква справедливост.

При необходимост мога да защитя всичко изложено с конкретни доказателства и с готовност ще съдействам.

адв. Петя Керанова

 

pytna-bezopasnost-logo

Споделяне

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

English