СТАНОВИЩЕ

на Института за пътна безопасност

Относно: Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата на Р. България – 2019

Докладът се състои от две части аналитична – 117 стрaници и обобщен план за действие – 41 страници Аналитичната част на доклада се отличава с повърхностни заключения, както и липса на системен анализ на управление на безопасността на движението по пътищата (БДП). Основен акцент в доклада е поставен на системата човек-път-автомобил. По-голямата част от изводите са направени без анализ на данни.

Още в самото начало на страница 1, авторът на този доклад казва „Докладът няма претенции на разработка, която на този встъпителен етап представя цялата релевантна информация по темата и съответно в пълна степен отразява настоящата ситуация на БДП.“ Причините за това според автора са „налице са дефицити в наличните данни, което на места води до обективна невъзможност за извеждане на тенденции и причинно-следствени връзки“.

Дефицитът в наличните данни е доказателство за липсата на експертиза и политическа воля за обективно публично представяне на състоянието на  БДП в България. Опитът на автора на доклада да обясни дефицита на данни със сгрешена методология и пропуски в нормативните документи е циничен, защото България е член на ЕС повече от 12 години и отдавна е приела европейски директиви за събиране и очитане на данни за травматизма от ПТП.  

В доклада се казва на страница 8 „Мисията на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ е да координира провеждането на националната политика в областта, защитавайки ефективно националните приоритети.“

За изпълнение на мисията са необходими обективни данни за БДП.

–          В така нареченият план за действие се отличава липсата на конкретни и ясно формулирани задачи.

Пример: „Пълноценно интегриране на политиката по БДП във всички секторни политики, имащи отношение към БДП“ или „Преосмисляне на методологията за провеждане на образователни инициативи в посока включване на практическото упражнение като доминиращата форма“

В целият доклад се използват думите оптимизиране, подобряване, повишаване, интегриране, изучаване, прецизиране, усъвършенстване, преосмисляне , интегриране, разширяване, завишаване – общо над 400 пъти в целият доклад.

–          Планът за действие не е в състояние да изпълни нито една от поставените задачи, защото не са посочени ресурсите от къде ще дойдат  и каква е стойността на всяка една от задачите. Сроковете, които са поставени, не са конкретизирани в по- голямата си част, те са със срок „постоянен“, каквото и да значи това.

Така нареченият доклад за БДП използва единствено анализ на МВР за ПТП за 2018 година. Няма посочена информация от дейността на АПИ, Министерство на транспорта, МЗ, МОН и т.н.

Направеният извод, че АНП е неефективен, не е подплатен с никаква конкретна информация.

Изводът, че съществуващите статистически бази данни съдържат пропуски, свързани с причините за произшествието и ефекта върху участниците, не е достатъчен ако не се конкретизира какви са пропуските.

При анализа на състоянието на републиканската пътна мрежа (РПМ)  не са предоставени анализи, а само изводи. Направените изводи или заключения не са съобразени с Директива на ЕС 2008/96/CE, а в същото време се правят препоръки от рода интегриране, разработване, категоризиране. Няма коментар, анализ или извод от предоставените данни от МВР, че за 2018 година са загинали само 5 човека поради лоша инфраструктура. Само във Своге загинаха 20 човека.

На стр. 137 се казва „Оптимизиране на законодателството в посока ефективност на контролната дейност, в т.ч. подобряване на събираемостта на глобите, чрез обособяване на три отделни закона – Закон за движението по пътищата, Закон за пътните превозни средства и Закон за водачите на МПС“ – само човек, който никога не имал нищо общо с БДП може да напише такава глупост.

В същото време в доклада се казва на стр. 45 „Ефектът от разделянето на материята, уредена в ЗДвП в три самостоятелни закона, в случай че бъде възприет, следва тепърва да бъде оценен. Възможно е да се окаже, че кодифицирането на материята е по-подходящ способ за уреждане на тези обществени отношения“  – отново няма анализ защо може да се окаже по-добре.

Посочените примери са само една малка част от неадекватни, силно противоречащи си текстове в целия доклад.

Експертите на Института за пътна безопасност предлагат Доклада да бъде изцяло преработен, като се даде ясен и еднозначен отговор на следните въпроси:

–          Кога ще бъде налице за обществено  ползване цялата информация, касаеща БДП?

–          Кога ще бъдат предприети мерки за обследване на всички места с концентрация на ПТП?

–          Кой и кога ще извърши одит/инспекция на републиканската пътна мрежа за отстраняване на дефицити на пътна безопасност?

–          Кога ще бъдат създадени механизми за координация и надзор върху дейността на отговорните институции за БДП?

–          Кой и кога ще изготви адекватно на предизвикателствата законодателство, третиращо БДП?

ИПБ

Споделяне

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

English