Снимка: Dir.bg

Становище на Института за пътна безопасност относно възникнало ПТП на 23.05.2018 г. между ТИР и автобус на АМ Тракия

Ето, че в България се случва поредният инцидент, който е можел да бъде избегнат, ако бяха съобразени няколко много съществени факта.

На първо място трябва да обърнем внимание на това, че в момента, съгласно действащото българско законодателство е допустимо по автомагистрала да се движи нископодов  градски автобус. Този тип превозни средства позволява превозването на правостоящи пътници. В конкретния случай е допуснато автобус, който не разполага с достатъчно обезопасителни средства да се движи по автомагистрален път, където другите участници в движението имат право да развиват скорости до 140 км/ч.

От друга страна обаче е притеснително и това, че длъжностните лица в Столична община и всички останали, които са утвърждавали общинската транспортна схема на София, са разрешили движението на нископодов градски автобуси по магистрала. В конкретния участък има алтернативен път, който би осигурил повече безопасност и нормално предвиждане на автобусите.

Най-вероятно поради икономически причини маршрута на автобуса е моделиран така, че част от трасето да преминава през АМ Тракия. Очевидно е, че никой не е поставил безопасността на пътниците пътуващи в градския транспорт на първо място, както и никой не е помислил за останалите участници в движението, които използват АМ Тракия. Още по-притеснително е и това, че Линия № 5 в сайта на Центъра за градска мобилност е означена като „Крайградска линия“ № 5 „Автостанция Гео Милев“- с. Лозен, а реално линията се изпълнява от нископодови градски автобус. Разликата между нископодови градски автобус и нископодови крайградски автобус е в това, че при градския може да се возят правостоящи пасажери, а при крайградските се возят само седнали пасажери.

Следва да поставим някой въпроси като това, че катастрофиралия автобус, за да гарантира безопасност на правостоящите пътници не би следвало да вдига скорост по-висока от 30-40 км/ч., а с тази скорост превозното средство ще пречи на останалите участници в движението. Ако обаче допуснем, че шофьорът на ППС-то увеличи скоростта до 70-80 км/ч, то той ще застраши сериозно живота на пасажерите, но в другия случай при скорост 40-50 км/ч, то застрашени ще са и останалите ползватели на магистралата.

Този случай е очевиден пропуск в законодателството и явно всички длъжностни лица, които трябва да се грижат за безопасността на хората поне по линиите на градския транспорт са допуснали твърде много компромиси, с които са позволили да се стигне до днешния инцидент,  в който по чудо няма загинали. Но до кога ще разчитаме на късмета и до кога ще заплащаме със собственото си здраве и живот за пропуските на държавата?

Екип на Институт за пътна безопасност

Споделяне

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

English