ПОЗИЦИЯ на Института за пътна безопасност след поредния инцидент с електрическа тротинетка

ПОЗИЦИЯ

на Института за пътна безопасност

След последния инцидент с участието на дете на електрическа тротинетка в началото на миналата седмица и множество запитвания какво се случи с шумно заявените намерения на МВР и ДАБДП за въвеждането на регламент за употребата им до края на 2019 година се констатира следното:

Още през август месец 2019 г. на дискусия, организирана от Столична община по повод навлизането на частни оператори на електрически тротинетки, Институтът за пътна безопасност настоя въвеждането на такива услуги да стане след приемането на регламент и правила за ползването им преди да се стигне до инциденти тоест да бъде приет превантивен подход. Такъв регламент беше изготвен от експерти на ИПБ, запознати с правната рамка и опита на водещите европейски държави. Регламентът беше готов, но не беше приет. Вследствие на обществения интерес, по темата започна оживена дискусия в обществото, в която се намесиха ДАБДП и МВР, които обещаваха удовлетворяващо решение до края на 2019 г.

Държавната агенция по БДП обяви обществено обсъждане, в което участваха широк кръг от граждани и организации. Като резултат беше обявен един либерален режим за тяхната употреба – без регистрации и шофьорски книжки, без задължителна каска, максимална глоба за нарушение на ЗДвП- 50 лв., 25 км/ч ограничение на скоростта.

Само няколко дни по-късно от парламентарната трибуна министърът на МВР обяви точно обратното – задължителна каска, регистрация, категория, места за употребата, водачите им да имат не по-малко от 16 години възраст, глоби между 20-150 лв. за нарушаване на правилата за движение по пътищата. В същото изказване министър Маринов заяви: „По отношение на това да не прилагаме в момента действащия закон за движение по пътищата, аз бих задал въпроса – придвижването е вид нарушение, но ако в резултат на това настъпи ПТП, с пострадали и не дай си боже по-тежко, тогава какво правим. Така че в момента наистина сме в една ситуация, в която настъпва бъдещето, за съжаление винаги по-бавно реагира законодателството, но аз се надявам това да стане в кратки срокове…“.

Това стечение на обстоятелствата е поредното доказателство за липсата на координация между държавните институции в сферата на пътната безопасност.

През месец януари 2020 г. МВР внесе промени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за автомобилните превози в Народното събрание, като до момента промените са минали само на първо четене в зала. Повече от 5 месеца по-късно законодателството още не е факт и очакванията на обществото, че МВР и ДАБДП ще внесат ред при тези нови двуколесни електрически превозни средства, останаха излъгани.

                        С разгара на лятото и постепенното връщане на трафика, употребата на електрическите тротинетки се увеличава постоянно, а наред с това зачестяват и ПТП-тата с тяхно участие.

Институтът за пътна безопасност се обръща към министър-председателя на Република България, като настоява да бъдат наказани виновните длъжностни лица, които със своето бездействие и некомпетентност продължават да застрашават живота и здравето на всички участници в пътното движение.

 Екип на Института за пътна безопасност

ПОЗИЦИЯ на Института за пътна безопасност относно проверките на ГКПП за неплатени пътни глоби

Във връзка с проверките на ГКПП за неплатени пътни глоби и събирането им не само от шофьорите, но и от пътниците в автомобили и в автобуси при излизане от границите на Република България, позицията на Института за пътна безопасност е, че мероприятието не постига „превенция“, каквато е декларираната му от „Пътна полиция“ цел.

            С мероприятието се създава допълнителен хаoс към съществуващия такъв по отношение контрола, налагането на наказания и събиране на глобите за нарушения на ЗДвП. Подходът е не по-различен от подхода, възприет с предложените изменения и допълнения на ЗДвП. Въпреки заявеното преди месец от министъра на транспорта, че се работи по изцяло нов закон, от страна на МВР и ДАБДП бяха публикувани за обществено обсъждане изменения и допълнения в сега действащия ЗДвП, които търпят редица критики. Подходът е не по-различен и от подхода след катастрофата край гр. Своге през есента на 2018 г. Почти две години по-късно новосъздадената ДАБДП не успява да изпълнява вменените й задачи – координиране на действията на множеството институции с правомощия в областта на осигуряване безопасността по пътищата, приемане и изпълнение на план за действие, включващ мерки за превенция и добри европейски практики и упражняване на ефективен контрол.

            През последните дни в ИПБ се получиха множество сигнали от граждани, преминаващи границата, за случаи на платени от тях санкции, които по различни причини не са отразени в системата на КАТ; за разминавания в системите на КАТ и на НАП относно плащането на санкциите; за предявяване на санкции, погасени по давност; за часове прекарани на границата.

            ИПБ счита, че без промяна на сега действащата процедура за установяване на нарушители, връчването на наказателни постановления, както и събирането на глобите е невъзможно да се постигне ефекта всеки, който е нарушил правилата за движение, да понесе отговорност. Да се твърди от страна на МВР, че връчването на фишове и наказателни постановления и заплащането им в рамките на 2 часа при излизане от страната е превенция, че ще превъзпита водачите и че ще има ефект  върху намаляване броя тежките пътни произшествия е крайно несериозно и разкрива пълно непознаване на философията и инструментите за предотвратяване на тежки ПТП.

            Споделяме и изразеното от редица юристи становище, че мярката нарушава конституционни права и е неадекватна.

            Настояваме МВР да предприеме реални мерки за превенция на ПТП, а не в момент на безпрецедентна социална и икономическа криза, причинена от COVID-19,  да поставя българските граждани в допълнително неблагоприятно положение с изпълняваното мероприятие, чийто единствен резултат би бил осигуряване на бързи постъпления в държавния бюджет.

Екип на Института за пътна безопасност

СТАНОВИЩЕ oтносно констатирани транспортно комуникационни проблеми в община Ботевград

Институтът за пътна безопасност е сигнализиран от свои членове за проблеми, свързани с
      транспортната инфраструктурата в община Ботевград. При проверка от експертите на ИПБ
      се установи следното:

  1. Проблем с прекомерни нива на шума от интензивен автомобилен трафик в зона Зелин на община Ботевград.

     Казусът с шума от автомагистрала “Хемус“ спрямо жителите на община Ботевград е на над 20 години. Още по план при изграждането на магистралата в този участък е предвидено за намаляването на шумовите нива да се поставят шумоизолиращи прегради, чието изграждане не е факт към днешния ден. Подадени са множество сигнали от различни инициативни комитети до АПИ, направени са множество проверки от компетентни институции, събрани са многохилядни подписки и десетки обещания, но шумовият терор от интензивния трафик в района продължава да прави животът покрай магистралата труден и създава сериозни нездравословни условия за живот за местно население. Проблемите с прекомерния шум са отразени от направени замервания от Районната здравна инспекция (РЗИ)- София област, съгласно изискванията на Закона за защита от шума и Наредба №6 за показателите за шум в околната среда.

           В член 4 от Закона за защита от шума се определя, че за основните пътища на територията на страната се разработват и одобряват стратегически карти за шума в околната среда, като се определят районите с констатирано превишаване на стойностите на даден показател за шум, което може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората и за които се прилагат планове за действие. За основните пътища те се възлагат за разработване от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а се приемат от министъра на здравеопазването. Тези карти за шума определят и съответни планове за действие, които трябва да бъдат консултирани с местната общност на обществено обсъждане. Това обаче не се е случило за местните жители от община Ботевград.

          Съгласно Приложение №2, Таблица №2 от  Наредба №6 за показателите за шум в околната среда  от 2006 г. граничните стойности за шума за зони за обществен и индивидуален отдих на район като Зелин не бива да надвишават 40 dB денем, а последното замерване на РЗИ-София област е показало стойности над 61,8 dB, които се явяват изключително вредни за здравето на жителите и води до физиологични проблеми сред населението.

                  Проверка на експерти от ИПБ в отговор на гражданско искане от местната    
     инициативна група за становище, потвърди, че завишаването на шума в района на       
     Зелин е с 50%  повече от нормативната максимална стойност и без съмнение това води до
     застрашаване здравето на населението. По тази причина от ИПБ
     смятаме, че предложението за поставяне на шумоизолиращи съоръжения на АМ „Хемус” в
     участъка на вилна зона „Зелин” (в.з. „Зелин) – от км 44 до км 46 (от бензиностанция „Ивони”
     до разклона за Ботевград – пътен възел „Видин”) е необходимо и би довело до намаляване на
     отрицателните въздействия върху човешкото здраве от интензивния автомобилен трафик по
     АМ „Хемус“

  • Алея за велосипедно и пешеходно движение между км 198+838 (с.Трудовец) до км 200+175(гр. Ботевград) по път I-3 Бяла-Ботевград.


     От 2016 г тече комуникация между АПИ и община Ботевград за изграждане на велоалея между Ботевград и с.Трудовец, като общината е осигурила средства за изграждането й, но повече от 4 години не може да си осигури право на строеж заради бюрократични спънки. Изграждането на алеята за велосипедно и пешеходно движение ще даде още една възможност за алтернативен начин на транспорт между двете общини, в съответствие с нуждата от нови форми на градска мобилност. От Института за пътна безопасност смятаме, че усилията на местните жители и община Ботевград трябва да се подкрепят и началото на велоалеята трябва да бъде поставено възможно най-скоро.

  • При извършена инспекция по БДП от експерти на Института за пътна безопасност на територията на община Ботевград. се установиха дефицити на безопасност с вертикалната и хоризонтална пътна маркировка (пътни знаци и пътна маркировка), с изкуствено изпъкналите напречни неравности, с пешеходните пътеки, с липса на Генерален план за организация на движението (ГПОД), чието изработване и актуализиране е указано в Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата. През 2019 г. в отговор на обявената от Прокуратурата на Република България проверка на всички пешеходни пътеки в страната, Институтът за пътна безопасност поиска проверка на изкуствено изпъкналите напречни неравности (ИИНН) в цялата страна, като от получената информация стана ясно, че голяма част от изкуствените неравности не отговарят на нормативните изисквания. Липсата на ГПОД е една от предпоставките за пътнотранспортния травматизъм. Основният обхват на Генералния план за организация на движението включва всички видове транспорт. Неговата основна цел е да спомогне за намаляване на травматизма по пътищата чрез анализ и намаляване на критичните участъци. Особено внимание в плана се обръща на зоните около училища, детски градини и ясли, болници, които генерират и концентрират повече пешеходен трафик. Генералните планове за организация на движението са възможността за слагане на ред и предвидимост в безопасността на движението по пътищата в градовете.

                  Институтът за пътна безопасност е готов да окаже съдействие на Агенция „Пътна инфрастуктура“ и община Ботевград  за решаване на тези дълго отлагани във времето проблеми чрез своята експертиза в интерес на гражданите на община Ботевград.

10.06.2020 г.                                             С уважение,

София                                                       Председател на УС:                                                                                                                                                                                          /Д-р. инж. Богдан Милчев/

От Института за пътна безопасност ще мерят нивата на шум в зелинския участък на АМ “Хемус”

На 07.06.2020 г. – неделя, от 11:00 ч. на спирката при чешмата над манастир „Рождество на пресвета Богородица“ (при магазина в Зелин), ще се проведе среща на всички, които последните няколко месеца активно участваха в инициирането и събирането на подписи в подкрепа на искането на Местна гражданска инициатива (МГИ) за монтиране на шумозащитни съоръжения в участъка на АМ „Хемус”, преминаващ през вилна зона Зелин.

На срещата са поканени представители на Института за пътна безопасност (www.roadsafety.bg), които официално ще измерят нивата на шум в зелинския участък на магистралата. 

Също така ще бъде окомплектована и цялата преписка с документи, включително списъците на подписалите се до момента граждани, за внасянето й в Агенция “Пътна инфраструктура”. 

Организаторите призовават всички заинтересовани лица да рисъстват на срещата, “за да покажем, че знаем как да бъдем чути и че сме решени да търсим полагащото ни се”.

За повече информация и връзка с доброволците можете да се обръщате към Фейсбук групата на МГИ: Зелин – местна гражданска инициатива

СТАНОВИЩЕ относно предложенията на МВР и ДАБДП за промяна на административно-наказателната процедура в ЗДвП

Направените предложения от страна на МВР и ДАБДП за промяна на административно-наказателната процедура в ЗДвП са безпрецедентни, но няма да дадат необходимия резултат, защото отново сме свидетели как под обществен натиск и паника от страна на държавната администрация се предлагат революционни промени в сега действащия закон вместо да се създаде изцяло ново законодателство, с нова философия, която на първо място да въздейства върху системните нарушители (това са най-опасните водачи на МПС). Учудващо е за нас, че точно преди 2 седмици министърът на транспорта обяви, че се работи по нов закон за движение по пътищата, а изведнъж МВР и ДАБДП ни предлагат поредните кръпки на действащия зaкон, който е доказано компрометиран. С тези си действия държавната администрация ни показва, че отново няма синхрон между отговорните институции. ИПБ повече от 2 години настоява за реформа на начина, по който се извършва контролът, налагат наказания и събират глобите в България.

                 Институтът за пътна безопасност вижда като първична слабост на така направените ни предложения:

  • липсата на логика и взаимозависимост между отделните наказания и глоби, спрямо степента на обществена опасност (продължават наказанията за без гражданска отговорност и винетка да са в пъти по-големи от преминаване на червен светофар, при алкохол или без СУМПС). Всички наказания по ЗДвП са изброени хаотично в 33 члена, без да са степенувани или групирани под каквато и да било форма. 9 от членовете не се отнасят до нарушения, водещи до риск за участниците в движението, ПТП или смърт на пътя, но се намират между тези насочени към дисциплинирането на водачите. За съжаление тази практика се продължава и с предложения ЗИД. § 16 и 17. Те се отнасят до различните форми на едно и също нарушение, с различна степен на обществено опасен резултат от извършването му, но са в различни членове и противоречащи си по размер глоби – при никаква опасност от ПТП 20 лв., при спиране в специално определени зони – 50 лв., при спиране със създаване на условия за ПТП от 20 лв. до 150 лв. По същество първите две нарушения, се предлага да се намират в чл. 183, а най-тежкото в чл. 180.
  • отсъства какъвто и да било опит за конкретизиране и групиране на наказанията, като отново остават в сила наказания с прекомерно голям диапазон между горна и долна граница, относими към нарушения без особена връзка по между им. В общо 18 от 38 чл. присъстват наказания, за които се предвижда прекомерно голям диапазон между долната и горната граници. Това създава предпоставка нарушителите да обжалват не нарушението, а размера на глобата и/или отнемането на права и по този начин да забавят изпълнението на наказанието с години. Освен забавяне на правоприлагане, така написаните текстове са предпоставка нарушителят след окончателното произнасяне от съда да получи под формата на признати разходи, повече от колкото следва да плати.
  • не се предвижда възможност за предварително изпълнение на наказанията с глоба (това е разпространена практика в ЕС), която може да пресече практиката на шиканиране на процеса, т.е. нарушителят да е задължен да внесе сумата, която следва да заплати едновременно с жалбата против наказателното постановление. Това би дисциплинирало всички водачи и би отказало онези, които системно оспорват актове с цел избягване от навременно правосъдие и плащане на глоби и/или изтърпяване на наказание.
  • не са подредени и не е обърнато внимание на принудителните административни мерки и сроковете им. Вместо фиксиран срок спрямо обществената опасност, две от мерките, които се прилагат срещу нарушения с изключително висока обществена опасност (като шофиране в нетрезво състояния или от неправоспособен водач) изискват от органа да го определи, което е предпоставка за съдебно оспорване и избягване от правораздаване.
  • въвеждането на Фиш за установяване на административно нарушение (ФУАН), се предлага като извънреден способ за бързо правораздаване, но концептуално той няма възможност да отмени проблемите. С него се отнема възможността да се обжалват нарушенията пред наказващия орган, а през същото време условно се запазва процедурата за обжалване пред 2 съдебни инстанции. Условно, защото за разлика от красноречивия текст на ЗАНН по отношение на възможността за оспорване на решението на Районен съд, в проекта не е изрично записано дали решенията подлежат на Касационен контрол, с което към възможността за шиканиране на административно-наказателния процес се добавя и потенциалната спорна практика при обжалването на първоинстанционните решения. Освен нов ред за оспорване, чиято обективност е меко казано спорна и би довела до повече проблеми отколкото ще реши.
  • отпада контролния талон, но се запазва изискването на носене на талон за гражданска отговорност и поставянето на стикер, при наличие на електронни винетки и електронна система, до която МВР може в реално време да следи статуса на застрахованите МПС.

                        Предвид посочените от нас проблеми, не намираме основание за продължаване на обществения дебат върху предложения проект на ЗИД и приканваме МВР и ДАБДП да го оттеглят.

01.06.2020 г.                                                       

Екип на Институт за пътна безопасност

                                                    

Анализ на нарушенията, извършени от водачи употребили наркотици и алкохол при управлението на моторни превозни средства и на водачи, претърпели пътнотранспортно произшествие в следствие напускане на пътното платно

Институтът за пътна безопасност извърши сравнителен анализ на нарушенията, извършени от  
       водачи употребили  наркотици и алкохол при управлението на моторни превозни средства и на
       водачи, претърпели пътнотранспортно произшествие в следствие напускане на пътното платно.

                           Таблица 1      

Брой 01.01-18.05.2019 г. 01.01-18.05.2020 г.
издадени НП на водачи управлявали МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда 1517 бр. 1407 бр.
ПТП в които е участвал водач управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда:   270 бр. 320 бр.
ПТП в които е участвал водач управляващ МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози: 21 бр. 28 бр.
загиналите при ПТП в които е участвал водач управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техните аналози: 9 души 6 души

                                              

Източник на информация: Главна дирекция „Национална полиция“ чрез информационен сайт topnovini.bg;  

      От  Таблица 1 се вижда, че има спад със 7% на издадените наказателни постановления на водачи, употребили алкохол или наркотици за периода 01.01-18.05.2020 г. спрямо същия период за 2019 г. В същото време обаче броят на участвали водачи в леки ПТП с концентрация на алкохол над 0,5 % се увеличил с 16% , а след употреба на наркотици- с +25%. От тези данни може да направим изводът, че контролът е занижен и констатираните случаи основно са след извършването на леко ПТП. Загиналите при ПТП с водач, употребил алкохол или наркотици за изследвания период, са 5% от всички загинали за същия период (130).

     През 2019 г. са загинали 142 души поради това, че са напуснали пътното платно или това прави 22% от всички загинали през годината. Основна причина за напускане на пътното платно в статистиката на МВР е посочена несъобразената с пътните условия скорост. Според експертите от ИПБ това е признание за наличието на дефицити в пътната обстановка. Многократно от ИПБ сме посочвали, че една от основните причини да загиват около 140 души  всяка година е липсата на маркировка, която да отговаря на минималните нормативни изисквания. Липсата на маркировка дезориентира шофьорите и е причина шофьорите в България да допускат по-често грешки, отколкото в другите европейски страни. Недостатъчната светлоотразителност на пътната маркировка създава предпоставки шофьорите да се уморяват по-бързо и по този начин да допускат по-често грешки.

     Подценяването на този елемент от пътнотранспортната инфраструктура е една от основните причини всяка година стотици български граждани да губят живота си. Проверка на експертите на ИПБ  със специализиран уред – рефлектометър показа, че повече от 90% от маркировката не отговаря на изискванията за светлоотразителност. Фиксацията на политици и „експерти“ само върху законодателни промени, касаещи водачите употребили алкохол или наркотици, и то само след тежък случай на ПТП, няма да доведе до необходимата промяна на пътната среда и до предотвратяване на тежки ПТП.

     Изследване на ИПБ показва, че са необходими 50 млн. лева за полагане на маркировка по автомагистралите и първи клас пътища, а ефектът от това ще бъде между 40-60 загинали по-малко на годишна база.

Екип на Институт за пътна безопасност

Червен светофар

Червен светофар за Борисов

 

На 08.04.2020
ИПБ публикува анализ на пътнотранспортния травматизъм за първото тримесечие на
2020 г., отчитайки въведеното извънредно положение.

     На
10.04.2020 г. бяха оповестени три случая на ПТП, в два от които шофьорите са
управлявали МПС с превишена скорост и след употреба на алкохол. В тази връзка
ИПБ реши да бъде сформиран юридически екип, който да извършва постоянен
мониторинг на случаите на тежки ПТП. Експертите ще наблюдават развитието на
досъдебните производства, ще бъдат в съдебните зали при разглеждане на делата,
ще следят законодателните предложения, касаещи безопасността по пътищата, ще
участват активно с предложения и становища, ще задават въпроси на отговорните
институции и ИПБ ще информира обществеността.

      На
15.04.2020 г. ИПБ подготви и изпрати на министър-председателя предложения за
мерки, които да бъдат предприети от правителството за ограничаване на
пътнотранспортния травматизъм по време и след извънредното положение.

     На 19.04.2020 г. жестоката катастрофа, при
която бе убит журналистът Милен Цветков, повдигна отново въпросите за
факторите, довели до  поредната жертва по
пътищата.

     Един от тях е активното бездействие на
държавата и неглижирането на необходимостта от холистичен подход и адекватни,
работещи мерки за осигуряване на най-високо възможно ниво на пътна безопасност.

     След катастрофата край Своге през август
2018 г., при която загинаха 20 души, правителството си изми ръцете като създаде
ДАБДП. След повече от една година Агенцията може да се „похвали“ само с
назначени чиновници, призиви, констатации и видео клипчета. Няма предприети
мерки, няма направени работещи предложения за намаляване на жертвите на ПТП.
Това разкрива липсата на експертиза, което вече е превърнало ДАБДП в поредната
паразитираща на гърба на данъкоплатците 
административна структура. Целта на създаването на Агенцията бе да има
работещ инструмент за провеждане на активна политика за пътна безопасност. Основни
задачи следваше да бъдат координиране на действията на множеството институции с
правомощия в областта на осигуряване безопасността по пътищата, приемане и
изпълнение на план за действие, включващ мерки за превенция и добри европейски
практики и упражняване на ефективен контрол.

     Друг фактор е пренебрегването на
сериозността на извършените предходни нарушения. Анализ на ИПБ показва, че при
90 % от случаите на тежки ПТП се установява, че извършителите са имали
множество по-малки нарушения в миналото. Има фрапиращи случаи, при които срещу
водач с над 50 нарушения, не са предприети мерки за забрана за управление
на  МПС.

     Ненаказуемостта на деянието и избягване на
правосъдието поощряват извършването на ПТП. Всеки ненаказан случай насърчава
безотговорното и престъпно поведение. Обективното и неповлияно от фактори,
извън законовоустановетите, разследване на ПТП, справедливото прилагане на
Закона, спазването на прогласения в Конституцията принцип за равенство пред
Закона са от съществено значение за намаляване на убийствата по пътищата. За
съжаление, не са един или два случаите, при които освен жертви и почернени
близки, остава и усещането за безнаказан произвол.

Примери:

     Август 2011 г. 21-годишният син на прокурор
убива двама души в София. 8 години по-късно, през ноември 2019 г. САС
постановява условна присъда от 1 година и поровина с 3-годишен изпитателен
срок. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВКС. Делото – е
пример за бавно правосъдие.

     През 2015 г. в Пазарджик 27-годишен
прегазва с джип „Хамър“ 70- годишен пешеходец. Установени са: превишена
скорост, употреба на наркотици (амфетамин) и алкохол и липса на правоспособност
за управление на МПС. Присъдата е 3 години и половина затвор.

     Април 2017 г. Дванадесетокласник от
пловдивска елитна гимназия, шофиращ джип „Тойота“, убива 61-годишна жена на
пешеходна пътека в Пловдив.  Присъдата: 2
години и 8 месеца затвор и 5 г. лишаване от право да управлява МПС.

     Юни 2018 г. – Силвия Зорова, управляваща
джип „Мерцедес“ причинява ПТП, при което има един убит и един ранен. Не се
открива информация за досъдебно/ съдебно производства.

Законодателството
като фактор.

     От 5 години се говори за промени в ЗДП, за
приемане на нов закон, уреждащ административно-наказателната отговорност и др.,
но до момента няма резултат.

     Фактор е и популизмът и приемането на
заканодателство „на парче“ и под обществен натиск, след поредното тежко ПТП.

     През март 2019 г. , след поредния случай на
убийство на млад човек на пешеходна пътека в Приморско от употребил алкохол и
избягал от местопроизшествието шофьор, народни представители от „ОП“ внасят
проект на Закон за изменение на НК, с който се предлага увеличаване на размера
на наказанията за шофьори, предизвикали катастрофа след употреба на алкохол и/
или наркотици или от която е настъпила телесна повреда или смърт на повече от
едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е без
правоспособност да управлява МПС или на пешеходна пътека. Предложението е
санкцията, предвиждаща от 3 до 15 години лишаване от свобода да бъде увеличена
на от 5 до 15 години. До момента предложението не е разгледано дори в
парламентарни комисии.

     През декември 2019 г. народни представители
от ГЕРБ, ВОЛЯ, ДПС и ОП внасят законопроект за допълнение на НК, с който се
предлага употребата на наркотични вещества или техни аналози преди управление
на МПСда се установява по „надлежния ред“, а именно – по реда на Наредба № 1/
2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/ или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Приемането на
предложението би довело до ограничаване предметния обхват на нормата на чл. 343
б, ал. 3 от НК, до декриминализиране на случаи, при които употребата на
наркотични вещества или техни аналози е доказуема с всички допустими от НПК
доказателства и доказателствени средства и до ненаказуемост на деянието.

     Към настоящия момент предложението е
разгледано на заседание на Комисията по здравеопазване и е прието с 20 гласа
„за“ и нито един „против“ или „въздържал се“.

     Становища по двете по-горе законодателни
инициативи няма представени от институции с правомощия в областта на БДП,
включително и от ДАБДП, въпреки че разработването самостоятелно и/или участието
в разработването на нормативни актове, свързани с безопасността на движение по
пътищата, организация на движението, развитие на транспортната инфраструктура,
намаляване на пътнотранспортния травматизъм, състоянието на автомобилния парк и
подготовката на водачите е първото правомощие, посочено в Устройствения
правилник на Агенцията.

     Потреслото цяла България  убийство на най-светлия християнски празник
Великден извади на повърхността всички горепосочени проблеми, с които държавата
ще трябва да се справи, ако не иска невинни граждани да умират по нелеп и
жесток начин на пешеходни пътеки, тротоари и не при нарушаване, а при спазване
на пътната сигнализация.

     Крайно време е червената лампичка да светне
за тези, които допуснаха с бездействието си и некомпетентността си обществото
ни да загуби един истински журналист, а две деца да останат без баща.

                                       Екип на Института за пътна безопасност

Предложение

На 15 април Институтът за пътна безопасност предложи на министър-председателя на Република България мерки за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм по време и след приключване на извънредното положение. 

ДО
МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

 София 1594,
бул. „Княз Александър Дондуков“№1

            

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

    През месец април
Институтът за пътна безопасност проведе изследванe на пътнотранспортния
травматизъм, отчитайки въведеното на 13 март 2020 г. извънредно положение. Oт него става видно, че през първите 3
месеца на 2020 г. имаме значително намаление от 25% на жертвите и ранените по
пътищата,
в сравнение със същия период на 2019 г., като само за март това намаление на жертвите е близо 40%.

     Пандемията COVID-19 и въведеното извънредно
положение в Република България намалиха значително трафика на превозни
средства, което даде и своите положителни измерения. За първи път страната ни
има възможност да се доближи до зададените цели в “Националната стратегия за
подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България 2010
г.-2020 г.” цели, а именно 50% намаление на загиналите и ранени в следствие на
ПТП.

Бедствието, каквото е и разпространението на COVID-19, е
рядко очаквано и последиците са трудно предвидими, но рано или късно същото ще
премине. Важното според нас предстои и то е свързано с отмяната на извънредното
положение и възобновяването на автомобилния трафик. Рязкото нарастване на
интензивността в пътното движение, без да са взети преди това необходимите
превантивни мерки, може да доведе до рязко влошаване на пътнотранспортната
обстановка и увеличаване на пътнотранспортните произшествия със загинали и
ранени. Необходимо е да бъдат набелязани пакет от адекватни мерки, които да
бъдат приложени незабавно.

В тази връзка от Института за пътна безопасност
предлагаме :

  • Преглед
    на списъците с участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия на
    територията на страната и незабавно отстраняване на дефицитите, свързани с
    пътната безопасност, на местата, в които се очаква рязко нарастване на
    интензивността на движение.
  • Привеждане
    в съответствие с нормативните изисквания на хоризонталната и вертикалната
    маркировка, и възстановяването им в случаи на липси.
  • Възстановяване
    на разрушеното асфалтово покритие и възстановяване на системите за активна
    защита, като еластични огради, предпазни парапети и др. по пътищата, където се
    очаква най-голямо натоварване;
  • движението
    на тежкотоварните МПС да бъде ограничено в най-натоварените часове;
  • Във
    времето на възстановяване на пътното движение, ограничаване на
    пътно-строителните ремонти или временното им замразяване като бъдат обезпечени
    с необходимата сигнализация.
  • Осъществяване
    на проверка на участъците от пътищата с временна организация на движението за
    състоянието на временната сигнализация и проверка дали създадената на пътя
    организация на движението отговаря на одобрените планове за временна
    организация на движението.
  • След
    отпадане на ограниченията, организиране на засилен контрол  върху поведението на участниците в пътното
    движение от страна на контролните органи на МВР и МТИТС.

15.04.2020 г.                                                                      

София                                            

Екип на Институт за пътна безопасност

Анализ

Сравнителен анализ на пътнотранспортния травматизъм по време нa извънредно положение

Институтът за пътна безопасност проведе изследванe на пътнотранспортния травматизъм, отчитайки въведеното на 13 март 2020 г. извънредното положение.

Изследването обхваща периода на първото тримесечиe на годините 2018, 2019 и 2020, като база за сравнение са годините 2012 и 2013, през които има най-малко жертви и ранени за периода 2010 г. – 2020 г.

Фиг.1- загинали Q1 2020

На фиг. 1 са представени резултатите от изследването, видно от които за първите три месеца на 2020 г. загиналите от ПТП са 85 души, което е с 24 % по- малко, отколкото за същия период на 2019 г., като цифрите говорят оптимистично за сериозно намаление на жертвите дори спрямо 2012 г. и 2013 г.(постигнати са най-добри резултати за намаляване на пътнотранспортния травматизъм). За месец март 2020 г. жертвите от ПТП са 26, като процентното намаление е 39% в сравнение с месец март 2019 г., което е на нивото от месец март 2013 г. Ако извънредното положение се запази до 13.05.2020 г. се очаква намалението на жертвите от ПТП на годишна база да достигне 20% или 484 загинали от ПТП спрямо 628 за 2019 г.

От фиг. 2 се вижда, че за първите три месеца на 2020 г. ранените от ПТП са с 9 % по-малко, отколкото през първото тримесечие на 2019 г. За месец март 2020 г. ранените са 383, като през март 2019 г. са 597 или намалението е с 36%. Въпреки сериозното намаление, ранените лица за първите 3 месеца на 2020 г. са с 10% повече от ранените лица за трите месеца на 2012 г.

Фиг. 2- ранени Q1 2020


Пандемията COVID-19 и намаленият във връзка с въведеното извънредно положение в Република България трафик на превозни средства имат и своите положителни измерения. За пръв път страната ни има възможност да се доближи до зададените в “Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България 2010 г.-2020 г.” цели – 88 загинали и 6363 ранени през 2020 г.

Всяко бедствие, каквото е и разпространението на COVID-19, е рядко очаквано, а последиците са трудно предвидими. Правителствата на държавите вземат мерките за намаляване броя на жертвите ad hoc. Не така стои въпросът с последиците от неизграждането на безопасна транспортна система – основен фактор за предотвратяване на пътни произшествия с фатален край. Основната цел на Института за пътна безопасност и на програмата „Мисия нула“ остава изграждането на безопасни пътища и нула жертви на пътя.

Екип на Институт за пътна безопасност

СТАНОВИЩЕ

Относно пореден инцидент с трамвай на територията на Столична община

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

За по-малко от три месеца в столицата станаха поредица от тежки инциденти, където хора бяха блъснати и дори имаше убит човек след ПТП с трамвай. Всичко това се случва на фона на 100% увеличаване на жертвите само за две години. При всички предходни инциденти Общината отричаше вината за лошата обстановка да е на администрацията. Днес след поредния инцидент обаче трябва всички да си дадем ясно сметка, че са налице всички индикатори за много сериозен, тежък и систематичен проблем не само с пътната безопасност като цяло в град София, а и с лошото и неефективно управление на масовия обществен градски транспорт.

Проблемите с травматизма не мога да бъдaт отлагани за по-късно и за по-нататък, те не търпят отлагане. Несвойствените оправдания като това, че няма назначен зам.-кмет по транспорта, или че той скоро е встъпил в длъжност, са неадекватно оправдание, за което гражданите плащат с живота и здравето си. Изчакването да минат тези или онези избори, да се назначи този или онзи човек, някъде там в бъдещето не решава проблема, а го задълбочават просто защото го отлагат.

Екип на Институт за пътна безопасност